Дамаскинските сборници в християнската проповед

Автор: Атанас Младенов Издателство: Пик-В.-Търново Година: 2003 ISBN: 9547360868 Корици: меки Страници: 184 ПРЕДГОВОР Дамаскинските сборници възникват като първи светилници на българското самосъзнание през мрачните столетия на османското иго. Просъществуват цели три века (XVI—XVIII) и са важна, съществена проява както в историята на християнската проповед в България, така и в историята на българската литература. През различните времена понятието „дамаскин" не носи едно и също съдържание. В края на XVI век така се наричат сборниците, които съдържат само слова на просветения гръцки архиерей и проповедник Дамаскин Студит. От началото на XVII в. обаче Дамаскиновите творби започват да се преписват заедно с произведения от други автори. Оформят се сборници със смесено съдържание, наречени „дамаскини", в които само част от словата са Дамаскинови. През XVIII в. и началото на XIX в. дамаскини започват да се наричат и проповеднически сборници, които не съдържат дамаскинови слова. Поради това с оглед броя на произведенията от Дамаскин Студит, застъпени в съответния сборник, дамаскините се разделят на три групи: 1. Същински дамаскини, включващи единствено Дамаскинови творби. 2. Сборници със смесено религиозно — нравствено съдържание, в които значително място заемат словата на Дамаскин Студит. 3. Сборници с разнороден състав, които не съдържат Дамаскинови слова. Първоначално върху дамаскинарската книжнина работят: П. А. Лавров, Б. Цонев, Л. Милетич, С. Аргиров, М. Москов, Д. Маринов, П. Иванов, Д. Петканова, В. Певницки, В. Н. Мочулски, П. А. Сирку, които правят ценни приноси за езиковедското изследване на дамаскините, но не се докосват до тях като проповеднически сборници. Затова е наложително да се разкрият и тези аспекти на дамаскините, с което ще се запълни една празнина в изучаването на българската проповед, ще се осветлят причините за появата на тези сборници и тяхната роля през многовековното османско иго, когато църквите и манастирите остават единствени огнища на просветен живот. В тази трудна за църква и род епоха на чуждестранно политическо и духовно господство броят на просветените духовници, които само могат да съставят поучения на разбираем български език, е твърде малък. Повечето свещеници и монаси са малограмотни — знаят само да четат и пишат, но нямат необходимата подготовка сами да съставят поучения. Освен това липсват сборници с готови проповеди, които да се четат пред богомолците, а съществуващите синаксари са написани на книжовен език, който вече широките народни маси не разбират. Затова будни духовници, които оценили историческия момент, се заемат и съставят сборници от проповеди на говорим български език. Те не разполагали с готови проповеди на български език и започнали да провеждат слова главно от проповедническия сборник на Дамаскин Сту-дит, наречен „Съкровище", който изиграва съществена роля в развитието на българската проповед. Първоначално българските проповедници буквално превеждат, а no-късно подбират и преработват отделни църковни слова и беседи от Дамаскин Студит. Така с течение на времето се създава проповедническа литература, в която централно място зае мат т.нар. „дамаскини"— сборници с религиозно -нравствено съдържание, включващи проповеди, поучителни слова, жития на светии, написани на говорим български език. Техните автори са известни под името „дамаскинари". Те утвърждават в словесното си паство упованието и вярата в Бога, достойното почитане на светиите и Божиите угодници, изобличават невежеството и суеверието, култивират нравствена чистота в личния и социален живот, преданост и саможертва към православната вяра и българския род. Авторът на настоящата работа си поставя за цел да проследи накратко развитието на проповедта през турското робство до появата на дамаскините; да разгледа жизнения път на Дамаскин Студит, чието творчество оставя светла диря в развитието на българската проповед; да проучи съдържанието и характера на сборника „Съкровище" от омилетично гледище; да направи общ преглед на дамаскинарската книжнина след „Съкровище" и да посочи no-главните сборници на дамаскинарите — проповедници', да направи кратка характеристика на дамаскинарските като проповедници и да изтъкне възпитателно-образователното значение на дамаскинарската книжнина, както и нейното педагогическо въздействие през епохата на робството. Изследването обаче не претендира за абсолютна пълнота, тъй като изучаването на дамаскините е задача, която изисква усилията на множество специалисти. В процеса на научно-събирателската и градивно-творческата работа авторът се сблъска с множество и разнообразни трудности, но всички те бяха преодолени благодарение на ценните указания на уважаемия проф. Тодор Поптодоров, на когото той сърдечно благодари!